Борис Станимиров: ”В международен план това правителство е изключителен успех за България”

- Г-н Станимиров, ще успеете ли Вие, депутатите от Реформаторски блок, заедно с правителството да отстоите на социалното напрежение, на заплахите на опозицията за вот на недоверие, и да направите реформите?
- Политиката е умението, не само да знаеш какво трябва да се направи, но и да убедиш обществото.
Социалното недоволство, предизвикано от решението на БДЖ, е пример как не трябва да се променят неща, които касаят ежедневието на голяма група хора. Има разумни аргументите за тази промяна в разписанията и организацията – безспорно БДЖ има сериозни финансови проблеми. В момента се движат едни влакове, които са много скъпи, а няма възвращаемост на разходите. Но не можеш да кажеш на хората:”Спираме влака и от другата седмица вие се оправяйте сами!” Въпрос на комуникация е. Когато имаш някаква стратегия, когато искаш да правиш реформи, трябва да потърсиш подкрепа от всички заинтересовани страни, да предложиш работещи решения, които да задоволяват максимален брой хора.
Същият е и случая със съдебната реформа. Там също трябва да убедиш, първо хората от самата система, а след това и политическите сили в нуждата да се подкрепи съдебната реформа. Естествено е, че ще има съпротива! Хората са подозрителни към всичко ново, защото усещат заплаха за статуквото, с което са свикнали. Умението в политиката е да намериш нужните баланси, да ги убедиш в твоите решения, да приемеш, може би част от техните предложения, за да намериш онази среда, около която има съгласие.
Съдебната реформа има нужда от конституционни промени. И ние от Реформаторския блок, колкото и да сме мотивирани и убедени в нещата, които искаме, трябва да намерим доста по-широка политическа подкрепа. Това се постига с много разговори и убеждаване. И тук въпросът е да отсееш тези, които се съпротивляват на реформата просто, защото са от порочния кръг - нека да го кажем директно от мафията. Защото в политиката има цели партии има и отделни групи вътре в някои партии, които са откровена проекция на мафията и на този модел, който се опитваме да рушим. Ние знаем, че няма да получим тяхната подкрепа, но има други, които просто имат по-различно виждане. С тях трябва да се разговаря, докато се постигне някакво общо становище.
Това в пълна степен важи и за това, което се случи в края на миналата година с пенсионната реформа. Работа на политиците е заедно със синдикатите, с експертите, да намерят едно дългосрочно решение, един модел, около който да се обединим. Да кажем, че той е работещ, да признаем пред себе си, че другите възможни решения са популистки и ще ни докарат след няколко години отново пред пропаст. Целта е да постигнем съгласие около нещо, за което да сме сигурни, че следващото и по-следващото правителство няма да започват отначало, защото то ще е работеща и дългосрочна стратегия.
Мога да дам един пример с г-жа Мая Манолова / тя е един от най-яростните ни политически опоненти в пленарната зала/, която на заседанието на Правната комисия, когато се обсъждаше Стратегията за съдебната реформа, изключително конструктивно се е държала, според колегите, относно реформата и лично е заявила, че ще я подкрепи.
Мога да дам и още един пример, който вече посочих за "100 вести" – колегите Кирил Добрев и Цветомир Михов заедно защитаваха каузата за габровските влакове.
- Означава ли това, че политиците вече могат да се обединяват за общи каузи и да ги отстояват, независимо дали са управляващи или опозиция?
- Да! Това е и умението да намериш общия език, да намериш пресечните точки и така да получиш колкото се може повече подкрепа.
- Много често политиците казват: ”Това са стари рани, хайде да не ги отваряме!” Дошло ли е времето да се отворят старите рани в обществото ни и да се покаже с факти, какво ги е причинило, кой не се е погрижил навреме те да се лекуват, а се налага сега всички да страдаме от това, че трябва да се реже надълбоко, както е в БДЖ?
- Аз съм малко скептичен за готовността на обществото да слуша дълги причинно-следствени разкази, които ни обясняват как се е стигнало до някаква ситуация. Хората искат да се намери решение на техния проблем. Те искат решения. Или им решаваш проблема, или не.
- Не става въпрос за дълги обяснения и за посочване на виновни, а за факти, които показват състоянието и доказват необходимостта от реформи. Не мислите ли, че това е и вид справедливост, която също е дефицит в нашето общество?
- Бъркане в старите рани!? Да, когато това помага да не се повтарят грешките от миналото. Но много по-важно е да дадем усещане, че нещата се променят към по-добро.Това е политическият залог в момента. Ние трябва в рамките на първите 6 месеца за тази година в някои ключови области да дадем знаци за промяна. Защото това, което в момента ме плаши, е един песимизъм у много хора, които са се напатили години наред и си казват:”Пак няма нищо да се случи!” Искаме този песимизъм да го пречупим за шест месеца.
- Политолози и анализатори са категорични, че първите три месеца от управлението на едно правителство са показателни за неговото бъдеще. Как Вие разчитате стореното от правителството в тази посока до момента?
- От позицията на човек, който се занимава с външна политика – аз съм зам.-председател на тази комисия в парламента, мога да кажа, без всякакво притеснение, че това правителство, в международен план е изключителен успех за България. Това, че успяхме да направим стабилно правителство, се оценява много високо. Има доверие в правителството и това доверие поражда готовност от нашите партньори отвън да ни съдействат в много области. Като започнем от армията - което декларира Джон Кери и енергийната независимост, минем през ангажираността на ЕК за възстановяване на плащанията по еврофондовете, всички възможности, които предвижда плана „Юнкер”... Дори само това да е постижението за тези няколко месеца на това правителство, че успя отново да постави България на масата на европейското финансиране, това не е никак малко - говорим за ключови инфраструктурни проекти, важни за поколения напред.
Прие се Стратегията за съдебната реформа. Дебатира се стратегия за висшето образование, нов закон за предучилищното и училищното образование. На ниво правителство, като позициониране на България беше свършена много успешна работа и твърдя, че тя продължава. Най-важното е, че се върнахме на картата на стабилните държави в Европа. Сега трябва да си свършим вътрешната работа с реформите - да вкараме необходимите закони, да ги гласуваме и да се погрижим те да започнат да се прилагат – да накараме администрацията да ги изпълнява. Това всъщност е най-трудната част от реформата.
- Може ли да приемем, че примерите, които дадохте за нов тип политическо поведение в парламента, са знак, че могат да се случват по-често за важните за страната решения?
- Това мнозинство поставя нов дух на по-отговорен диалог в политиката. Ние успяхме да се съберем, да се примирим - партии, които имаме исторически търкания като идеология, но успяхме в разговор наистина да изчистим важните за страната неща, да ги поставим на масата като приоритети, които трябва да бъдат следвани. Това е нещо ново за нашия политически живот. Най-голямата партия ГЕРБ никога не е управлявала в коалиция. Те управляваха самостоятелно на всички нива откакто са се появили. За тях коалиционната форма е нещо ново. Ние пък от Реформаторския блок отдавна не сме били в управлението, липсва ни опит. Но с времето всички тези неща си намериха мястото и управлението се стабилизира.
- Ще успеете ли да завършите мандата, чуват се мнения за предсрочни избори?
- Резултатите от местните избори ще покажат отношението на хората към управлението на страната. Ако ние успеем да направим това, което казах - за 6 месеца страната да започне да се променя в позитивна посока, то хората ще ни дадат доверие. Едно добро представяне на местните избори ще даде увереност на управлението за пълен мандат.